Толкова недокосната от прогреса и регреса! Нищо не може да ви издаде, какво ви чака там! Хилядите снимки и картички, клиповете на песни, филмите..нищо! За много места разправят, че времето е спряло, но Куба не е нито тиха, нито спокойна, а времето наистина е спряло повече от всякъде другаде. И не е нужна машина на времето, за да се върнеш назад. Купувайки си билет за тук, това е най-краткото и бързото разстояние, което ще изминете до миналото. Успя жестоко да ме изненада при все че районът тук ми е много познат. Трудно е за вярване, но съм я виждала поне по 120 пъти от всяка страна и все пак никога не съм била на острова. Когато работех на корабите и пътувахме из Карибите минавахме край Куба 2-3 пъти на седмица, но тъй като корабът ни беше американски не можехме да спрем, и аз само я гледах с копнеж от палубата и си казвах “Някой ден..”. Вече бях почти забравила за нея и тогава предложението да ходим там изникна като приятел от миналото. В началото поради време и финанси ми се виждаше малко неоправдано да отидем до онзи край на света и да видим само една страна. Освен това бях доста скептично настроена относно вземането на виза през оставащите няколко дена до датата, но явно, както ми казаха наскоро, една мечта трябва да я пуснеш и да спреш да я искаш на всяка цена и тогава тя ще се изпълни. Това беше най-бързо и лесно взетата виза в моя живот досега. Нужни бяха само резервация за полет, за нощувките там, здравна застраховка, широка усмивка и да знаеш 2-3 поздрава на испански. Дамите в посолството бяха изключително любезни и бързи, а за краткото време, в което подготвяха документите успях да се запозная с много интересен мъж, треньор на бейзболният ни отбор, който е живял едно време там. Организацията направих много бързо, полетът ни беше от Амстердам през Панама, а в къщата, в която избрахме да спим се влюбих от пръв поглед. После още колко пъти се влюбвах да знаете… :) Съвпадение или не казваше се къща “София” и беше приказна: бледо зелена в колониален стил, с огромна тераса и високи тавани. Вече виждах колко ром ще изпие тази тераса, как ще пушим пури и притихнали ще се полюшваме в столовете, а наоколо ще звучи кубински сон и шумът от улицата. Разбира се нищо такова не стана, но за това после.
Casa particular Sofia
След крайно дълъг, закъснял поради техническа неизправност полет и прекачване в Панама на косъм, пристигнахме към един през нощта. За голямо щастие нищо от съдържанието на багажа ни не липсваше, а докато чакахме багажа да се появи, се запознахме с Ана- кубинка, която живее в Словения и почти говори български, и тя ни разкри някои тънкости. Таксата на такситата от летището до града е твърда- 25 кука, но в обратна посока можете да се пазарите. Мисля от сега нататък в разказите си по-често да вмъквам цени, които си спомням, за да може, когато някои приятел реши да пътува да знае приблизително с каква сума да се подготви.
Решихме първата нощ да прекараме в хотел, за да не караме хората от къщата да стават след полунощ, за да ни посрещат, а и да имаме база за сравнение между хотелите и къщите давани под наем, които тук се наричат casa particular. Бяхме много приятно изненадани, защото хотел Kohly се оказа далеч по-хубав от предвещаваното от снимките и не стига това ами и имаше голям басейн и интернет! От вълнение спахме само четири часа, закусихме, и веднага скочихме в басейна, да се възползваме от топлото слънце. После се поразходихме из квартала с намерението да поснимаме, но един полицай бързо ни предупреди че тук не се снима, и тъй като беше въоръжен, а ни беше първи ден в страната, решихме да го послушаме, но все пак щракнахме няколко кадъра. Най-хубавото беше, че около нас почнаха вече да профучават големите американски коли от снимките, а на съседната улица беше паркирано едно истинско синьо съкровище от 50-те и лека по лека започна да ни става едно такова ..кубинско. 
Докато се обърнем и то станало време да се местим в къщата и ние с нетърпение се метнахме в таксито. По пътя за къщата спряхме в хотел Мелиа Кохиба, който уж бил мястото с най-добър обменен курс на валута по думи на други българи ходили там. Долна лъжа, и там не дават бележки и си измислят курс, какъвто им падне. Тук е моментът да отбележа, че в Куба валутите са две, една за местни и една за туристи. Тази за местните се казва Moneda nacional, а за туристите Cuban convertible peso(кук). Един кук от туристическите се равнява на 25 монети от местните и на маалко по-малко от едно евро. Курсът на паунда е малко по-висок от на еврото, а този на долара е малко по-нисък, защото го облагат с допълнителен данък, но поне вече може да се сменя. До не отдавна, долари не са можели нито да се обменят, нито да се изнасят, а ако те хванат с такива директно отиваш в затвора. За да е пълна бъркотията цените в доста от местата са в техните песота или пък ти връщат рестото в техни, което е и най-честата измама тук. Най-доброто място за смяна, което ние открихме е кадеката (така се наричат чейндж бюрата тук) на 23-та и Хота. Чудесно е, че в нашият квартал хоризонталните улици са именувани с номера: едно, две, три итн, а вертикалните с буквите от азбуката. Тази хрумка прави живота далеч по-лесен, като спестява излишно лутане и няма да е лошо да се пробва и у нас в по-малките градчета или поне някой квартали.
Най-после стигнахме до къщата, но хазайката ни посрещна с новината, че нямало вода от няколко дена. Помоли ни да отидем за една вечер да спим при снаха и, и ние с неохота приехме. Много бързо обаче ни мина, защото къщата на снахата, макар не чак толкова красива отвън се оказа много приятна вътре, и с просторна веранда и четири люлеещи се стола с изумителна дърворезба, и ние решихме да си останем там. Кварталът ни се казваше Ведадо и с ръка на сърце мога да заявя, че това е кварталът с най-красивите къщи, които някога съм виждала! Всеки ден си харесвах по поне пет, в които исках да се нанеса доживотно, а на следващият нови пет. Почти всички бяха в колониален стил и приличаха на посолства, музеи или на бивши такива. С красиви градини с пищна растителност, огромни веранди, с вискоки по 5-6 метра колони, също толкова огромна тераса над колоните и покрив, който в доста от случаите също служи за тераса. Съжалявам само, че нямам почти никакви хубави снимки от там, но в ума си ще ги помня вечно.
Отидохме да хапнем в малкото ресторантче отсреща и там се запознахме с няколко студенти, които бяха тук на обменни начала. Една бъдещата художничка за отрицателно време ни написа всичката по-важна информация, относно кое и как да се посети и от нас оставаше само да ги открием. Започнахме с любимците и- ресторант Косинеро и клуб Фабрика дел Арте, които не само бяха първи в списъка и, но и близо един до друг. Всъщност вече на място разбрахме, че те са част от една и съща фабрика, чийто комин по-късно се е превърнал в красив ресторант, а останалата част в културно сборище на четири нива с различно предназначение. Долу има бар, от който можеш да си вземеш напитка и да тръгнеш на обиколка по етажите, където се помещават 2-3 изложбени зали, зала с малка сцена за театрални постановки, тераса на която се пуши, и клубна част в която всяка вечер има музика наживо с различна група. Изцяло оправдава името си “Фабрика за изкуство“ и има за всекиго по нещо. И НЕ мога да не ги похваля, че в мохитото слагат повече ром отколкото леда, ментата, захарния сироп, лайма и содата взети заедно!
Fabrica del Arte
Следобеда се разходихме по Малекон, огромен крайбрежен булевард, който минава покрай няколко квартала. Бях чела, че вечер било много романтично да се разхождаш по булевард Прадо, но за мен истинската романтика бе Малекон, с един от най-невероятните залези който съм виждала. Целта ни беше да видим най-големият им магазин в околността, където се оказа че има предимно много алкохол, прах за пране и консерви. Ромът бе подмамващо евтин! Купихме си бутилка 7 годишен ром Мулата за едва 9 кука!! Пийнахме си с кеф, ама културно, без бели полета и тротоарни рани, и поради часовата разлика заспахме веднага. След като поспахме, към 2 през нощта с големи мъки се надигнах и отидохме на разходка. Оказа се, че макар времето през деня да е топло, вечер започва да духа слаб ветрец. До нас на булевард Президенте имаше голямо оживление, и може би, защото бе събота вечер, всички млади бяха навън. Купихме си сладолед и се смесихме с тълпата. Като стана дума за сладолед, бях чела, че тук имали един от най-хубавият сладолед в света, със същото качество като италианският. Продавал се в места наречени Coppelia, като една от тях дори събирала около 1000 човека. Ние или не улучихме точната Копелия, понеже в тези дето ядохме, сладоледът беше меко казано ужасен, или който дръзва да го сравнява с италианския, никога не е ял такъв!
На първи март си подарихме мартеници, облякохме се като мартеници (поне аз) хапнахме по 1 тортия/омлет и тръгнахме към Хавана Виеха. Има обикновени таксита, а има и обикновени шофьори, които искат да изкарат някой кук, така че от туристът се иска само да излезе на улицата и на всяка задаваща се кола да маха с ръка надолу като посочва къде иска да спре автомобила. Ако е в твоята посока те взема, ако не, спираш следващата, и по-следващата, докато се разберете. Цената за близки разстояния е 1 кук, а за малко по-далечни 2 кука на човек и не се съгласявайте на повече! Има и много биситаксита (моторизирано колело), кокотаксита (подобно на биситаксито, но жълто, малко и обло) мотоциклети с кош, и разбира се старите грамадни коли, чиито шофьори винаги те молят да затваряш вратата много внимателно! Ако някога сте мечтали да се повозите на Шевролет, Буик или Додж, давайте смело!
Хавана Виеха-Старата Хавана е централен квартал, включен в списъка на Юнеско за световно наследство. Тук къщите са с множество арки, повечето много излющени, и не така високи и просторни, като във Ведадо, но дори под олющените фасади все още прозира едновремешната им красота. Ако човек не знае, че е комунистическа страна никога няма да го разбере по архитектурата, защото няма ни една сграда прилична на нашите от онзи период.
Таксито ни остави пред Капитиолио, който за жалост в момента бе в ремонт и не можеше да се види в пълната му красота. Сградата е строена с идеята да прилича на Пантеона в Париж и е била най-високата и най-величествената в Куба (и не само) за времето си. До избухването на революцията е била седалище на правителството, сега там се помещава Академията на Науката и Техниката, а след като ремонтът бъде завършен, отново ще служи за сграда на Парламента. Другото интересно, което забелязахме по-късно е, че където и да се разхождаш из старата Хавана, все излизаш на уличка, която води към Капитолиото.
От страни на Капитолиото в началото на булевард Прадо бяха паркирани най-прекрасните, лъскави лимузини във всевъзможни цветове, с които може да се обикаля града за 30 кука на час. Направо е невероятно как успяват да ги поддържат тези коли вече толкова години само с подръчни средства и много умение, и то при положение че всеки ден са в експлоатация, а резервни части липсват. Колите профучаващи край нас бяха в различна степен на запазеност, но всички бяха по-скоро произведения на изкуството, откокото средство за придвижване. 
Чувствах се като малко дете попаднало в скъп магазин. Те излизаха от всякъде и не знаехме накъде да гледаме първо. И с всичките тези ретро коли, които се разхождат между романтични сгради и тропическа растителност, точно както са се разхождали преди повече от половин век, през цялото време имах усещането, че сме на снимачната площадка на филм и някой ей сега ще ни извика да се махнем от там, защото сме влезли в кадър. Филм пълен с живот, носталгия и много истина!