Петък 13 винаги ми е бил хубав ден, с положителни емоции и досега не съм се влияла от суеверия. Оказва се обаче, че в тази красива част на света, Сицилия, петъкът за каръците е не 13, а 17 и след вчерашният ден вече съм абсолютно склонна да се съглася с тях!
Пътуването от Русе до Букурещ мина идеално, полета също, но лошият късмет почна с първата минута от кацането ми. Андреа, моят домакин, които трябваше да ме чака с голямо нетърпение и усмивка го няма никакъв, но след малко получавам съобщение, че е имал сериозен проблем и затова закъснява.
Аз не бързам за никъде и спокойно сядам да го изчакам като решавам да се възползвам от wifi на летището. С отварянето на пощата си виждам, че имам две писма и двете от които с лоши новини. Домакинът ми за следващият ден в Месина ми пише, че леля му дошла с братовчедите ненадейно и нямало място у тях, а домакинът ми за Палермо пише, че трябвало да пътува и вместо 2 нощи мога да остана у тях само 1. От отварящите се врати нахлува горещ въздух, а аз съм навлечена с 20 дрехи, които не можах да побера в малкият куфар и усещам, че не стига че жегата навън ще е непоносима, ами и тук се заформя някаква глобална конспирация да ме оставят да спя под открито небе през целият ми престой!
Викам си я да пия едно кафе и да се поразбудя, вместо да седя тук и да се ядосвам, а с тези двамата ще се разправям по-късно. Кафето се оказва 8 евро!!! Мдааа, по всичко личи че ще се разбуждам по старият изпитан метод с биенето на шамари и плискане с вода.
След 5 минути пристига Андреа, чиито телефон се счупил и затова закъснял. Тази нощ са се прибрали в 6 сутринта и Андреа горкият едва гледа, затова предлага да карам аз. Пред погледа ми за секунди минават спомени от трафика и маниера на каране в Южна Италия и си викам, леле ако тук е и наполовина лудница като в Неапол, сега ще стане много весело, но решавам, че след като той е така смел да ми предложи, аз ще бъда смела да приема.
Вълнението ми трае твърде кратко, защото колата не пали изобщо….ехххх не стига че е 40 градуса, ами сега и ще се тикаме на средата на кръговото! Следват 5 минути невъобразим шум, чакащите коли зад нас бибиткат, а ние ядосани и потни не им оставаме длъжни с най-цветистите изрази и от двата езика. :)))
Освен мен у тях има още три рускини, негови приятелки, които от 3 години всяко лято му гостуват. Те ни посрещат с новината, че климатика тъкмо се е развалил и в къщата е малка сауна, затова решаваме да не се мотаем повече, а да се отправяме към плажни приключения.
По пътя споменавам, че не съм опитвала гранита, а само съм чувала за нея и всички единодушно решават да забавим ходенето на плажа с 30 минути, за да мога аз да се насладя на вкуса на това местно удоволствие. Гранитата представлява смлени плодове, забъркани с много ситно натрошен лед и малко захар и е невероятно вкусна. Тук я ядат с нещо като подобие на малък козунак наречен бриош, но на мен ми харесва и само така. Най-после нещо хубаво!
Следва още по-хубавата новина, че няколко негови приятели вече са наели малка яхта за целият следобед и ни чакат по-навътре в морето да доплуваме до тях. На състезанието по плуване до яхтата завършвам втора от осем участника и доволна от себе си се изтягам на предната част под лъчите на слънцето!
Ех, това вече е живот – с тази част на Сицилия мога бързо да свикна!!