Dubai Marina
Първата малка, но с изключителна важност стъпка, която предприехме с Петя при кацането на летището, бе да минем през Duty Free-то да се запасим с уиски, за да не останем без наздравици тъкмо, когато ставам на 34. Не съм сигурна какво е положението сега, но човек трябва да е подсигурен! Преди, за да си купиш алкохол за вкъщи, бе необходимо да имаш много висок доход, с който да си осигуриш разрешително, и дори с него количеството за месец беше силно ограничено. Не че не успявахме да си набавим, но беше доста рисковано, което придаваше още по-голямо очарование на “Старият монах” – прекрасният ром, който ни доставяха тайно. Ама много беше изобретателен нашият доставчик, признала го бях!. Все се мъчехме да познаем как ще си получим пиенето, но той веднъж не се повтори. Първият път алкохолът ни пристигна скрит в дрехи върнати от химическото (които не бяха наши), друг път като доставка от KFC в кутия с двойно дъно, трети път в бутилка от сок заедно с кора яйца и 2 броя манго, но най ме смая, като го получих от куриер, под формата на пакет от пощата с подател, получател и всички необходими печати. Човекът бе пълен с идеи и ми беше много мъчно за него като го хванаха. По-мъчно можеше да ми стане само, ако беше издал списъка с клиентите си! 
И докато се реех в спомени Мими и Роми пристигнаха и ни откараха вкъщи. Мими е голяма чаровница, с която се познаваме от София, а Роми, приятелят и (вече съпруг), харесвам от пръв поглед, и бяхме страшно доволни, че ни поканиха да отседнем при тях. Ще спим в Дубай Марина – яхтеното пристанище на Дубай. Огромен проект, който когато последно бях тук бе само една наистина грамадна дупка, а сега е комплекс от небостъргачи, магазини и заведения, между които са спрени стотици лъскави яхти, и е едно от любимите места за разходка на туристи и местни. Той е като глътка свеж въздух, нещо от което имах нужда, когато живеех там. Оказа се, че притесненията ни, че няма да имаме с какво да си кажем наздраве са били абсолютно неоснователни. Роми ни зарадва с гледката на цяла щайга пълни бутилки и така в полунощ се почна вдигането на тостове, и опустошаването на луканките, които им носихме от България.
24.01 Първа сутрин в Дубай, а аз официално съм на 34! Почти не мигнах и светът ми е крив! Мислех си за предишният път, когато празнувах рожденият си ден тук. Човек наистина трябва да внимава какво си пожелава, че често вселената чува само част от желанието! Посрещнах го в най-скъпият хотел в света, а никога не съм се чувствала по-самотна и по-нещастна! Добре че е време за закуска, по това познавам, че е уикенд или съм на почивка. В работни дни никога не успявам да закуся, и затова винаги когато го правя знам, че денят ми ще е по-различен от другите. Тя ми е индикатор, че следват хубави случки. Млякото и кафето на голямата тераса гарнирани с топъл въздух и страхотна гледка успяха да събудят заспалото ми същество. Чудесна новина, одисеята ни ще започне в Miracle gardens. Градините се намират малко насред нищото, и до тях се ходи само с кола, но си заслужава да се видят. Повече от 45 милиона цветя аранжирани по артистичен начин, интересен дизайн и страхотни форми. Това което ми прави впечатление е, че цветята са от най-простите, предимно петуния, тагетис, циния и мушкато и реално нищо (освен самите ние) не ни пречи да имаме такива градини в България. За любителите на цветя и цветове, като нас, екстравагантният вид на това място е чудесен фон за снимки и ние се развихрихме! А най-хубавата изненада бе, когато след известно обикаляне, в дъното на една алея стигнахме до огромен надпис от цветя Happy Birthday, и то тъкмо в правилиния ден. Приех го като добър знак! И за да е пълен кефа след него минахме по пътека покрита с разноцветни чадъри, от тези които много обичам. На тази пътека можехме да си прекараме още дълго време.
Happy Birthday! :)
Miracle gardens
:)
На следващият ден след като посетихме Бурж се отправихме към центъра на града. Нямам търпение да го видя, защото едно време център нямаше. Всичко, което сега наричат “център” е построетно след като известен британски журналист е описал в статията си, че Дубай е прекрасен, но няма център, няма сърце и душа. Само мога да си представя как се е жегнал шейхът и колко архитекти е впрегнал на работа, до го измислят и постороят този център в най-кратки срокове. Дубай определено имаше нужда от сърце, да затупти и да го оживи.
Сам ни остави пред Burj Khalifa – най-високата сграда в света. Билетите за нея е хубаво да се купят предварително онлайн, защото желаещите да се качат до горе са стотици. Ние с Петя не горяхме от кой знае какво желание да се блъскаме с тълпите, и така и не се качихме, но предполагам че най- добрият момент да се направи това е малко преди залез, за да се насладите на целият град в краката си, и на светло и по тъмно. Прехвърлихме се в Dubai Mall– най-големият мол в света. Тук моловете са винаги претъпкани, но тъй като в момента течеше Dubai Shopping Festival, който трае по цял месец (по традиция обикновено януари) сега вече беше съвсем претъпкан. След Бурж и след спора, който водихме със Сам наобед изобщо не ми беше до магазини, но искрено се зарадвах да видя огромния аквариум, под формата на тунел, и каскадата с красиви човешки фигури, които сякаш се гмуркат към нас. Това, от което се вълнувахме и очаквахме с нетърпение беше да видим пеещите фонтани. Фонтаните са правени по модел на тези пред Белажио във Вегас, но много по-големи и с по-голям репертоар. Представленията започват в 18ч. и траят по 5 минути на всеки половин час. Могат да се наблюдават от площада пред тях или от Адрес хотел, в съседство, но Сам ни беше издал най-доброто място за гледане и не беше сбъркал, затова ще побързам да го споделят с вас. И така, качвате се на последния етаж и намирате огромна книжарница с печатни издания от цял свят, прекосявате цялата книжарница и стигате до края и, където има малък бар на терасата, с всичко на всичко 10 маси. От тази тераса обаче можете да обгърнете цялата гледка и да се порадвате на това, как струите вода пеят и танцуват под звуците на световно известни парчета. Всяко шоу е на фона на различна музика, арабска, африканска, класическа, съвременни хитове, но което и да видите, повярвайте няма да го забравите! Много точна инженерна мисъл и изпълнение, и полу-невъзможни извивки на водата синхронизирани със светлини. Много е атрактивно! Защо я нямаше тази красота едно време?!
Смятам че е излишно да споменавам, че Фонтаните са най-вискотите в света, също както Dubai Mall е най-големият мол, а Burj Khalifa e най-висoкото здание. Тук представката “най“ се радва на голяма почит и малко комплексарски обичат да са “най“ във всичко. След като изгледахме 2 представления хукнахме към паркинга, където ни чакаха Мими и Роми, и тръгнахнме към старата част на Дубай- Dubai creek, която някак остава в сянка на новата и не е толкова интересна на масовите туристи. Там протокът дели Дубай на две части: Бур Дубай, където едно време живеех аз и Дейра. Тук тези, които имат време могат да се насладят на панорамата, като прекосят протока в една от типичните местни лодки наречени “абра“. Абра е нещо като евтино, водно такси на което е особено магнетичо да се повозите по залез, когато слънчевите лъчи се отразяват в стъклените сгради по брега на Дейра. След залез има и друга атракция, разходка с корабче Arabian Dhow Cruise по канала, която включва музика и хапване. Или както направихме ние може да седнете в хубав ресторант на брега и да гледате светлините от минаващите корабчета. И като говорим за светлини, причината да дойдем тук беше всъщност голямата заря, която се очакваше точно тази вечер. Тъкмо си хапвахме добре, пийвахме фрешове, кой от кой по-хубав и се надпреварвахме кой ще разкаже по-мръсна история и ще засрами повече един от техните приятели, присъединил се по-късно, и вече почти се бяхме отказали от надеждата, че заря все пак ще има, и ето че се чуха първите пукоти.Беше приказно! Съвсем не беше най-грандиозната, нито най-дългата или най-скъпата заря, която съм виждала, но пък беше една от най-хубавите и сложи идеалният край на един прекрасен ден.
