Най-хубавото на това да си в чужда страна е тъкмо това – навън си, никой не те познава и никой не го е грижа за теб, докато ти не решиш да го приобщиш към себе си. Сега е момента да облечеш дрехите, които иначе не си позволяваш, не се осмеляваш, или които просто не успяваш да направиш част от ежедневието си. Можеш да носиш онези големи, шарени бижутa, можеш да си сложиш огромната шапка и малките бански и да отидеш … където поискаш. Можеш да пробваш да танцуваш на улицата с непознат или от мотора да стреснеш друг заблеян турист с мощен крясък “ииииихаа“ в ухото … да се правиш че не разбираш, когато те гонят, и да прикриваш всичките си пакости и дяволии с ексцентричната маската на това, че си чужденец. С две думи тук можеш да позволиш на истинското си аз да диша!!
Това в никакъв случай не бива да се свежда само до външният вид или изразяване, тук ако не другаде, човек трябва да се опита да се предизвика. Трябва въпреки желанието си да си плува в познати и удобни води, да покаже воля и да направи нещо ново … каквото и да е! Нещо което не му е много приятно или го е срам, или не обича чак толкова. Аз например обичам да го правя с храна или напитка, които иначе не бих пробвала или със спорт, който обикновено ми е досаден или не смятам, че е по силите ми или с каквато изненада дойде.
При това пътуване новостите и предизвикателствата не бяха много, но ги имаше: Първото и особено забавно бе, когато слизайки от ферибота от Сицилия в континенталната част на Италия, и заставайки на стопа бях особено учудена защо всички ме гледат с такова недоумение. Е, добре може стоп-а да не е особено популярен тук, но хайде сега чак толкова… Мистерията бързо се разбули, когато един мъж се показа от прозореца и почна да сочи нещо зад гърба ми … Огромна табела с надпис ”NO autostop” хахаха, добре че съм чужденка и не мога да чета табели на италиански!! Скоро ме взе едно момче, което обаче ме оставя на една трета от пътя къде …? … точно пред полицейската къщичка на магистралата … няма и две минути махане и отвътре към мен тичат двама закръглени полицаи, които крещят ”va fan culo” и ”cazzo” и ръкомахат със свити пръсти пред лицето, типично по италиански. Потни и разпенени двамата се надпреварват да ми обясняват, че тук стоп-а е забранен. Аз обаче едва овладявайки смеха си почвам да примигвам, отворила големи очи в изумление и повтарям: What is autostop?! Me no understand!! Me hitchhike..“ хахаха … те продължават вече видимо много ядосани. Аз обаче пак свивам рамене и повтарям ”Me no speak Italian…..me very sorry!!” сега са истински бесни и в безсилие и опити да ми обяснят почват буквално да клякат и стават … След 5 минути в подобни упражнения най-после се предават и единият пита “Tu stupid English?” отговарям “Si, si me stupid English” и те викат “OK,OK.., прави каквото знаеш, само се махай от погледа ни…“
След като сума ти известни dj-и се изредиха в Бг и аз така и не отидох на нито един, в Италия се скъсах от електронни партита, за 9 дена – три партита до 6 сутринта. На едното освен че танцувах, с dj-ят (с когото моята приятелка ме запозна на плажа същият ден) решихме да се пошегуваме и той обяви че има гостуващ dj от България и страшно се забавлявахме докато аз вживяна в ролята си поздравявах тълпата.
Освен колата, която бутахме в двора на Андреа виждам паркирани лъскав Drag Star и старо Viragо. Почвам да кроя планове на ум, след като вече ми даде колата сега е ред да го питам и за мотора. Drag star-a и на мен ще ми е жал ако го потроша, но Virago-то хем е старо, хем все още е готино, хем ми навява много спомени. Говорим си какво можем да правим, когато се върна от Сицилия и аз елегантно пускам идеята за Етна с мотори. Той я доразвива в това вместо да отидем през деня в горещината, да идем през нощта и да посрещнем изгрева там, в подножието на единствеият действащ вулкан в Европа…еххххх така и не го направихме, но беше хубаво да си помечтая…
Вулканът го видях, но катерейки повече от половината път пеша при поне 43 градуса. В началото мислехме, че няма да се справим, но и трите (аз и две шведки, които дойдоха в нашата къща предният ден) не се отказахме!! Добре че горе имаше лек ветрец! Много зор беше, но си струваше!! Винаги е така… Винаги си струва да се опита… Не е вярно, че от опит глава не боли … мен ме е боляла нееднократно, и не само главата, но докато не си “счупиш“ главата все едно нищо не си направил…
