Natalia in Adventure

На самолета съм, единственият бял човек съм, качвам се, закопчавам се, излитаме и пак не вярвам, че отивам в Индия! Невероятната Индия, така обичат да я наричат в рекламите по Нешънъл Джиографик. Най-невероятното е, че съм тръгнала натам!! Ако бях пускала в касичка по 20 стотинки всеки път, когато казвах, че кракът ми НИКОГА няма да стъпи там, сега със събраното можеше да си платя билета в двете посоки и да ми остане една доста прилична сума, да му отпусна краят!

Кама Сутра, Тадж Махал, “Слонът, моят приятел”, изгарящо къри, това е представата на  повечето хора за Индия. Останалите идват за йога, или защото напоследък е много модерно да търсиш духовно израстване точно тук. Тези, които никога не са имали досег до индийската култура са заблудени, че всички в Индия са високоизвисени, мили, любезни, набожни хора, които и на мравката правят път и по цял ден танцуват и петя. Аз обаче не идвам да търся себе си, aз отдавна съм наясно със себе си. Аз съм от тези дето идват, за  да превъзмогнат себе си и всичките негативни емоции и чувства, които имам към представителите на тази страна. Истината е, че ако не беше бизнес предложение, което ме заинтригува сигурно щеше да мине доста време преди да стъпя тук, но сега го приемам като знак, че моментът е дошъл, да се изправя пред това предизвикателство. Иначе съвсем не мога да си обясня как така се подредиха нещата, че изведнъж пътят ми тръгна към Дубай и Индия, двете места, които ме ужасяват.Това за мен ще е върховното изпитание: да се докосна до страховете си и до тайните кътчета в съзнанието си, където съм захвърлила лошите спомени, да отворя стари рани, и да преодолея предрасъдъците си.

Не обичам  да слагам под общ знаменател, нито да тая лоши чувства, но истината, е че индийците ги мразя от дъното на душата си! Мразя ги, откакто в Дубай живях цяла година с тях. Откакто ми откраднаха дрехите и тефтера с контакти на всички роднини и приятели, откакто ми влизаха в стаята да ми снимат бельото, откакто ме следяха в свободното време и докладваха на мениджъра ми всяка моя стъпка, откакто денонощно слушах боливудска музика за бавноразвиващи се и миришех миризливите им пръчици. Можех да се върна в хотела, където живеех със затворени очи, като се ориентирам само по вонята идваща от ястията им или от маслата, с които си мажеха телата. Или пък тези, които  мажеха по косите си, и когато въртяха глава, мазнотията летеше навсякъде. Най-много от всичко, обаче мразех сервилните им, дребни душици! Непрестанното подмазване, лицемерието и коварството им. Това, че никога няма да влязат в открит конфликт с теб, но ще изчакат да обърнеш гръб, мигом ще ти забият нож и ще го завъртят, за да е по-дълбоко, и болезнено.

От мислите и спомените ме откъсват седалките на IndiGo, проектирани с ясната цел да създават неудобство на пътниците. То и аз не съм много висока, но този дето им е правил дизайна ще да е бил някое джудже, решено да си отмъсти на хората с нормален ръст, или и той като мен не е бил фен на Индия, и е искал да накаже всички луди тръгнали за там.

Неудобният четиричасов полет ми даде много време, което да използвам, за да си внушавам, че няма да хвана малария, елефантиаза или друга екзотична болест предавана чрез комари,  нищо че не се ваксинирах и тръгнах за там абсолютно неподготвена. Ако от чешмата тече ръждива вода, продължавам да се самонавивам аз, ще помоля да ме закарат до някъде да си купя няколко бутилки с минерална и ще се мия само с тях, а в най-лошият случай ще се бърша с пакета мокри кърпи, който съм скътала в куфара си, което няма да ми е за пръв път, но съвсем не ми се иска да правя. От друга страна винаги мога да се изкъпя в местната река, но после се сещам, че ако тази е като Ганг, сигурно си изхвърлят прахът/телата на мъртвите там  и като се замисля, на второ четене вариантът с мокрите кърпи не ми се вижда толкова зле.

И така кацам в Тривандрум, щат Кеарала. Ако не греша тук има двадесет и осем различни щата и седем съюзни територии. Няколкото дни прекарани в Дубай преди да дойда тук бяха преход, който ми помогна да не се стъписам и да искам да хвана следващият полет за обратно, още след като почувствах горещият, напоен с миризми и влага въздух да ме обгъръща с подаването навън. На всичко отгоре не ме чакат, но пък четиридесето индиици, чакащи отвън ме зяпат без притеснение. Най-после се появява и Сри, при когото идвам, и когото познавам от България. Отново ме пита сигурна ли съм, че искам да спя в къщата при тях, защото имат и една друга в джунглата, по-близо до плажа, където мога да се настаня сама и да имам повече уединение. Хмммм.. да видим сега! Много глупости съм правила и често съм рискувала, кога оправдано, кога не толкова, но за едно съм сигурна: в Индия, сама в къща в средата на нищото НЯМА да спя!! В който и да е било друг край на планетата щях да предпочета уединението, но тук го поглеждам остро с изражение казващо: “Сри, ти бъзикаш ли ме? Чета новините, и много добре знам, че тук изнасилват всичко, което има пулс! “ С това приключваме темата и отиваме у тях. Къщата е красива отвън, но много стара и доста позахабена отвътре (върнали са се в нея наскоро, след като всички са живели по различни краища на света), но това няма никакво значение, защото аз се чувствам добре, обгрижвана и главно спокойна и защитена. На масата в моя чест са сложили дори ракия от кашу, но на мен ми е горещо, уморено и нещо не ми се пие. И докато ги чакам да сложат масата виждам портрет на Сри, на който очевидно го награждават за нещо. Цялото семейство започва да ми обяснява един през друг как е бил награден за храброст от самата Соня Ганди, съпругата на бившият премиер Раджив Ганди. Една нощ, докато спяли, в къщата им влезли крадци и се опитали да убият баща му и сестра му, които ги заварили да крадат златото. Сри се спуснал да поеме ударите и  го съсекли много дълбоко на 3 места по ръцете и тялото с мачететата си. Сега разбирам откъде са му ужасните белези и питам кога, и къде се е случило това, а те ми викат, как къде, ей тук в съседната стая!! До тук със спокойствието и измамното чувство за сигурност! Размислих, дайте ракията, че явно ще имам нужда!

На следващият ден излизаме да разгледаме околността и да видя с какво се занимават Сри и годеницата му Хана. Керала, заедно със съседна Гоа (два от южните щати) е едното от предпочитаните места за почивка, като тук идват най-вече младоженци и двойки, а в Гоа ходят необвързаните и търсещите купон и авантюри.  Това е и район посещаван най- много заради аюрведа. Аюрведа, Йога и Тантра са древни учения за живота, чието практикуване в Индия датира от много векове. Аюрведата е система от практики и масажи с различни лечебни масла, целящи да запазят баланса в тялото, като поддържат здравият здрав, и помогнат на болният да се възстанови. Семейството на Сри практикува аюрведа от много поколения насам и има рецепти, които той иска един ден да направи популярни.  Тук в Керала е и естуарът на реката, място, което тук наричат backwaters, много подходящо за разходка с лодка.

Пуувар, Слава Богу, не е като в Бомбай, където хора, ходещи по голяма нужда на улицата си било съвсем нормална гледка. Не си отглеждат и плъхове в храмовете, нито пък  свирят на кобри по улиците. Хигиената разбира се е ниска, но аз и не съм била с големи очаквания. От близък познат знам, че в Индия единственото, което пипаш е себе си!  :) Виждам много коли от марката Амбасадор – стара но с горда осанка. Сри ми обяснява, че с жълт номер са такситата, а с бял обикновените коли. Пътят е пълен с рикши, които много затрудняват движението. Петролът им идва твърде скъп, затова много от тях карат скутери, включително жените, но последните като се возят, седят странично. Често срещана картинка е малко момче отпред, след него таткото, после майката седнала странично и държаща малко бебе в ръцете си, или пък четирима колеги, които се връщат заедно от работа. Клаксонът показва, че шофьорът изпреварва, че се кани да изпреварва, че ще завива и други такива намерения. Явно не ги е страх, че ще се наранят или загинат и твърдо вярват, че дори и да загинат после пак ще живеят, но в друга форма.

Природата, обаче сякаш напук на  всичко или пък за компенсация на останалото, е наистина прекрасна. Разходката с лодка бе сред мангрови дръвчета и хиляди палми, много топлина и зеленина. Признавам си, харесва ми много! Връщаме се в къщи, където майка му на Сри е приготвила вкусен обяд от Джак фрут. Смятах, че ще умра от глад тук, но истината е че се храня много добре. Реших, че няма да казвам “не“ преди да съм пробвала. Успях да се насладя на доста на брой типични индийски гозби: печени картофи с масала (масала означава “микс” на хинди и представлява смесица от техни подправки, чикън тика (пилешки шишчета), чикън тандури (пилешко в гювече), палак панир (сирене със спанак) и  различните им видове наан (вид хляб като арабска питка с масло). С радост открих, че прагът на търпимостта ми към люто доста се е вдигнал за последните десетина години. Когато последно ядох, такива манджи обикновено се разплаквах още с влизането в ресторанта, но сега всичко ми се вижда вкусно и в един момент започвам да не обръщам внимание на лютото, а и го ям, защото ако не го ям кой знае какво ще хвана

Освен със семейството на Сри, се запознах и с още един индиец, професор в местният университет, когото намерих от нашият клуб (couchsurfing). Разходихме се вечерта по плажа, като говорихме ту за животът му в Европа, ту за настоящето тук в Тривандрум. Разговорът беше много приятен, благодарение на магическата тропическа вечер и количеството погълнат “Кингфишер силно” от по 650 мл бутилката! Оказа се, че бира се продава само в специални тайни дворчета и незнайни заведения и то незаконно. Говорим си и за различните обичаи. Например, безумията по сватбите, траещи с дни, на които са поканени между 200 и 2000 души! На сватбите, семейството на жената трябва да даде голяма зестра на семейството на мъжа, като последните я определят въз основа на това колко са “инвестирали“ в него. Обикновено се дават не пари, а злато. Аз без малко да присъствам на годеж, но го бяха отменили за денят на заминаването ми. На семействата с дъщери им е наистина трудно, защото трябва да им събират зестра и затова честа практика от последните години е да се правят аборти, когато детето е момиче и от тук идва и голямата разлика в съотношението между броят мъже и жени и нарастващият брой на изнасилвания. За тяхно добро се надявам това със зестрата да отпадне в кратко време.

Що се отнася до религията, оказа се че по цялата дълга улица, на която живеем,  всички са християни, но с моят късмет само къщата, в която съм аз са индуси и затова “християните“  са решили да монтират високоговорител пред къщата, с идеята денонощно да подканят индусите да се покръстят и разбира се високоговорителят се пада тъкмо пред моята стая!

При индусите е редно всяка сутрин по изгрев, и вечер по залез да се прави пуджа. Това е молитва изразяваща  благодарност към всичко съществуващо и към Божеството. Най-почитаните богове са -Ганеш (богът на щастието, олицетворен като човек с глава на слон), Шива (бог на всичко), Сарасвати (знания, изкуства, красота) и др.

В тази част на Индия обаче, аз лично видях най-много статуи на Ганеш, който е и нещо като бог на всекидневните проблеми и ако искаш всички пречки по пътя ти да бъдат отстранени, вратите за теб да бъдат отворени, да имаш повече благополучие и късмет, на помощ викаш него! Признавам си, и аз го виках един-два пъти