Южна Америка

За съжаление все още не съм имала време да опиша подробно патилата си из Южна Америка, в която се озовах ненадейно есента на 2009, но за радост моите страхотни приятелки са запазили писмата, които им изпращах от круизният кораб, с който пътувах натам, както и от самото си странстване из онези бленувани латински земи Колебаех се дали да ги кача тъй като са много лични, но в крайна сметка реших, че те ще ми послужат за база на която да стъпя, когато един ден реша да опиша в детайли приключенията случили ми се там! :)

09.10.2009

Привет на всички! В Лисабон съм -голяма кочина! След малко тръгваме.

Времето навън е прекрасно, но на кораба е все студено. Само мнооооого възрастни хора са. Сигурно младите сме 10 човека всичко на всичко, но се сприятелих с една ирландка и една бразилка и много се забавляваме, а и екипажът не ни оставя да скучаем. Чувството да се събудя отново сред вълните е абсолютно неповторимо! Каютата ми е като картинка, а това че не трябва да ходя да работя като се събудя е най-хубавото! Излежавам се сутрин и слушам “Clocks” в изпълнение на Coldplay и Buena Vista, наслаждавам се на спокойствието и не си вярвам на късмета! Не се притеснявайте за мен! Целувам ви и ви обичам, и когато мога ще пиша отново.

Трите грации

12.10.2009

В Тенерифе съм! Успях да стигна дотук Вчера бяхме в Мадейра. За Диди и Доби ще кажа, че съм изпълнила всичко което ми заръчаха да видя, направя, ям и пия :-)))) беше много хубаво! Само в тобоган не успях да се спусна, но нищо. Днес, обаче малко ме боли глава и светът ми е крив понеже снощи пийнах повече вино с един италианец. Беше много хубаво, защото затвори целият ресторант спецално за мен, пусна музика, беше ми сготвил невероятни неща, абе абсолютно романтично и замайващо, но не мисля да имам нищо с него, както и с когото и да било тук. Сега тръгваме и живот и здраве следващата земя, която ще видя вече трябва да е Бразиля. Нямам търпение, още повече, че ще видя Гибралтар и ще прекосим екватора, което само по себе си е вълнуващо. Иначе си почивам, ям много :-(((( С две думи добре съм! Целувaм ви всички много пъти, и когато мога ще пиша отново

18.10.2009

Пресякохме екватора преди има няма 6-7 часа и вдругиден съм в Ресифе- първото бразилско пристанище. Шест дена само в морето, но трябва да ви кажа, че дори не разбрах кога минаха, толкова добре си изкарвам. Нещата с италианеца се развиха…знам, че не сте особено изненадани но в началото наистина нямах намерение да се получи така. Сега обаче никак не съжалявам (но за ужас на Петя и Рали ще вметна, че той е от нашият любим Неапол, хихихи) Усещането е прекрасно, невероятен е и ме кара да се чувствам много специална, както и всички останали тук впрочем. Това да си от малкото млади жени на борда се оказа ОГРОМНО предимство. Не плащам за абсолютно нищо и всички се избиват да ми помагат. Моят човек държи ресторанта, Бар мениджъра ми е дал безпалтна карта за всички барове на борда, пращат ми подаръци в каютата, идват да ми вземат дрехите за пране.. с две думи живот си живея! Онази вечер ходих в театъра с новата червена рокля и сега трима възрастни богаташи ме преследват по коридорите (единият особено настоятелно) и моят любим постоянно заплашва да им сложи нещо в храната ;-))) Хванала съм страшен тен, макар почти да не се показвам на слънце. Имам и много снимки и скоро ще ви изпратя. Толкова много исках да видя Бразилия, а сега не ми се слиза от кораба…животът е странно нещо

Знам, че искате да чуете повече за посетените места, но наистина нямам време, защото ползвам чужд лаптоп. Исках само да пиша че съм добре!

Целувам ви всички- наистина ми липсвате! Как бих искала и вие да сте тук, тогава всичко щеше да е идеално!

21.10.2009

Ето и малко снимки от мен, че както е тръгнало не се знае кога пак ще се видим Бразилката при която ще отседна тъкмо се върна от Перу и ми разправя, че за една много приемлива сума мога да отида за една седмица там и сега съвсем обърка и без друго неподредената ми програма за това кaкво мисля да правя от утре нататък

Прегръщам ви горещо!

26.10.2009

Привет на всички,

Днес имам време да седна и да пиша малко повече. Не помня на кого какво казах затова карам направо. В Рио съм! Три пъти ура!!! Отседнала съм в Рейчъл – бразилка, с която се запознахме по време на обиколката ни в Италия тази пролет. Много е мила и много ми помага за всичко. Лошото е, че от нея една щуротия не може да направи човек ;-( дала ми е мобилен и ми звъни на всеки 20 минути да ме проверява къде съм и какви ги върша. Изпраща ме и ме посреща навсякъде. Живее на 10 мин пеша от Маракана. Първата вечер тук, дори се разходихме дотам с кучето. На следващият ден ме беше записала за обзорна ексурзия на Рио и така успях да видя всичко пó-важно в града. Започнахме от центъра, после Маракана, Корковадо, където е статуята на Христос, обяд и накрая Захарната глава. Статуята е на много красив хълм, който е и нещо като ботаническа градина. Докато се изкачвахме времето беше хубаво, но когато стигнахме там вече не се виждаше абсолютно нищо от мъгла на 1 метър от мен. Половин час седяхме така и екскурзоводът искаше да тръгваме. Аз бях изключително разочарована и не можех да повярвам, че най-после след толкова години чакане съм тук и няма да видя нито статуята, нито гледката. С една перуанка се спогледахме и почнахме да се молим горещо на ум. Маи не бяхме само ние, защото Господ чу молитвите ни и облаците се разпръснаха. Заслужаваше си чакането- само това ще кажа.

Оттам се вижда абсолютно целия град. Погледнат отдолу Рио не е кой знае какво, но гледката отгоре е удивителна (за протокола обаче трябва да отбележа, че гледката от отсрещният хълм Захарната глава пó нищо не отстъпва на тази от статуята, дори е по-впечатляваща) настъпиха минути на див възторг у всички присъстващи, възклицанията ни сигурно се чуваха чак до плажа. Тук плажовете са три: Копакабана, Ипанема и Леблон. На Копакабана ходих още първия ден, когато слязох от кораба, докато чакам Рейчъл да свърши работа. Вълните бяха гигантски, то май навсякъде където бях на плаж досега са все такива. Плажът е огромен и като дължина, но най-вече като ширина на ивицата.

Вълните са толкова вискои и силни, че спокойно можеш да се удавиш и на брега

и винаги има по нещо за хапване и пийване

Тук го водят пó-опасен и пó-народен плаж, а Ипанема и Леблон са пó-тузарските, но честно казано на мен този ми хареса повече от Ипанема (в Леблон ще ходя този уикенд), където на всичко отгоре ни обраха но и дотам ще стигна…..това беше третия ден, когато кораба бе отново в Рио и аз отидох да видя Мауро. Имах всички необходими документи но имиграционните не ме пуснаха да се кача на борда (чумата да ги тръшне) затова отидохме в Ипанема на плаж. Сменяхме се кой да влезе във водата и кой да гледа багажа и всичко вървеше много добре, докато отнякъде не се появи един дядо с варена царевица и ние и двамата като малките деца хукнахме да си вземем и забравихме за всичко. Багажът беше зад гърба ни точно 2 минути, но на местните циганета явно им бяха достатъчни, защото отмъкнаха всички пари на Мауро заедно с мобилният и бразилската сим карта, което беше най-лошото. Както и да е, важното е че ние сме добре и за разлика от много други туристи не ни извадиха пистолет или нож. Оставихме моя любим с колата на пристанището и тръгнахме към Кабо Фрио, където родителите на Рейчъл имат къща. По пътя дотам минахме по мостът, който свързва Рио с Нитерой, което беше страхотно, защото е дълъг 1 км и на мен много ми се искаше да мина оттам, за да мога да разкажа на майка ми, че съм минала по моста дето редовно го даваха в любимият и бразилски сериал J Приятелят на Рейчъл живее в Нитерой и щеше да идва с нас, но нещо се е депресирал и се отказа в последния момент. От Кабо Фрио до Бузиос, където Мауро щеше да е с кораба на следващия ден, са само 20-30 км, затова решихме да отидем там. Освен това Рейчъл бе твърдо решена да ме накара да си купя пó-изрязан бразилски бански и с майка и ме спукаха от бъзици, че моят бил като на техните баби, затова всички ме гледали странно на плажа. Тук на банските им викат dental floss (конец за зъби) можете да си представите какво представляват..те всъщност изобщо не се виждат.. обаче иначе в цялата страна е забранено да се ходи без горнище или гол и много се възмущават на нас европейките! ;-)))) В Кабо Фрио има цяла улица само с магазини за бански във всякакви цветове и размери. Нямах намерение да си купувам, но те бяха толкова красиви, че нямаше как да ги подмина.

Хубавото е, че можеш да си вземеш само горнище или долнище и да го комбинираш с каквото поискаш. Аз взех 2 горнища (бяло и жълто) и 4 долнища от най-приличните ;-)които със сигурност няма да сложа в България Никога!!Майка и и баща и са много мили хора, но лошото е, че не знаят нито дума английски, и както се досещате ни заболяха ръцете от говорене. Плажът тук е в пъти пó-хубав от тези в Рио –прилича на бяла пустиня със дюни, които свършват право в морето.

Поседяхме малко там и тръгнахме за Бузиос да видим Мауро. Там тримата си изкарахме много весело. Те двамата се харесаха, което ме прави много щастлива.

Бузиос- пъстър и весел!

Утре стягам багажа за Игуасу фолс (водопадите Игуасу), където ще съм до петък. После уикенда ще съм тук или ще отидем някъде извън града и вторник заминавам за Перу. Идеята беше това да стане пó-рано, но едва когато слязох тук разбрах, че за там трябвало ваксина за жълта треска и проверявали кога са ти я били, защото трябва да има давност поне 10 дена. Беше голям майтап като отидохме в болницата да видим дали ще могат да ми бият. Рейчъл настоятелно ги убеждаваше, а аз се усмихвах тъпо и клепах на парцали. Жените, обаче излязоха разбрани и ми сложиха за 2 минути, и то безплатно, така че сега живот и здраве ще мога да осъществя и друга голяма мечта- да видя Мачу Пикчу а ако е рекъл Господ за Коледа ще дойда отново в Южна Америка, защото Мауро ме покани на круиз до Аржентина и Уругвай и това също ще е в графата със сбъднатите красиви мечти! От всички тук чувам, че Буенос Айрес е най-красивият град на този континент и нямам търпение да отидем там. Билетите по Коледа, обаче са адски скъпи и сега гледам варанти, за нещо по-евтино, макар че той ме кара да купя каквото и да е, понеже е твърдо решен да сме заедно тогава. За разочарование на някои от вас ще кажа, че сигурно е най-непривлекателният италианец, който съм виждала, но пък е много свестен като човек и много ме забавлява и просто няма как да не го харесвам! Сега ще спирам, че трябва да видя още билети. Отивам да си направя трето кафе, че от 2 седмици все ми се спи в разни странни часове на денонощието. Иначе си хапвам много добре. Дупето ми отново е огромно (този път почти, колкото Бразилия) ама какво да правя като имам апетит, а и трябва да опитам от всички екзотични неща тук, пък докато бях на кораба Мауро ми пращаше по 6-7 чинии с различни ястия на всяко хранене и после разправяше на всички: “Какво да я правя като много яде…” ;-) Ходих и на нещо, което тук е много известно под името чураскария, подобно на стейк хаус. Мното видове телешко месо набучени на шиш. Аз не обичам телешко, но това тук беше гарнирано с какво ли не и бе страхотно! Имаше и свинско и пилешко, както и шишове с наденички и патешки сърца..абе да си оближеш пръстите! Иначе всеки ден гледам да пия фреш от някакъв екзотичен плод и да опитвам по нещо ново.

Ох, вече наистина спирам, че трябва и багаж да стягам.

Целувам ви и ви прегръщам много, много пъти!

29.09.2009

Днес бе чуден ден! Единственото, което леко го помрачи е, че ми се прецака фотоапарата, но и това няма значение, защото не може да снима, но снимките, които направих на бразилската част на водопадите са непокътнати. Не съм виждала такова нещо в живота си – километри от водопади, огромно количество вода се разбива навсякъде около теб, по земята пъстри пеперуди, а във въздуха пърхат хиляди птици. Беше изумително! Това със сигурност е най-най-най-красивото място, което съществува на тази планета или поне от тези, където съм била аз.

Където и да застанеш виждаш поне 7 дъги и чувството, че си влязал в нечия приказка не те напуска. Дълъг мост, те отвежда до средата на водопадите и те се разливат под теб, над теб, около теб.. Бях мокра до кости, но беше просто като в Рая.

Много съм доволна, че дойдох. Струваше си ужасния полет, горещината, хостела, нощувката в 1 стая с 5 други момичета, комарите и прочие. Утре ще ходя от аржентинската част на водопадите и там ще правим сафари през джунглата и после с лодка по водата до водопада Дяволското гърло (да, казва се също както в бг) мисля че отново ще бъде зашеметяващо, но да видим. Добре че на Рейчъл фотоапарата е при мен, че ще мога да поснимам с него. В петък мисля да отскоча до един град в Парагвай, който е на няколко минути с бус от тук. Нямало нищо особено, там повече пазаруват различни електронни неща, но въпреки всичко ще ида да разгледам – все пак е друга държава. В хостела дето съм отседнала идва един ливанец всяка вечер, който има много голям магазин там, така че ще го помоля да ме вземе с него и да ме разведе предиобед, а след това обратно към Рио!

02.10.2009

Хубаво е човек да изненадва приятелите си, но също така е приятно да изненада и сам себе си понякога. За какво иде реч: вчера ходих с Рейчъл и нейната приятелка да си вземат дрехите и документите за участие в маратона на Рио наречен със забавното име “Корида за жени” Прекарахме си много приятно, правиха ни безплатен масаж, грим, снимки, купих си няколко неща на Nike, и отмъкнхаме много мостри от каквото докопахме;-)

През нощта (докато се чудех, защо и тази нощ не мога да заспя, въпреки че няма комари) ме осени геналната идея дали да не взема и аз да участвам в маратона нелегално…малко раздвижване ще ми дойде добре! Почти не спах от вълнение Рейчъл много се въодушеви като и казах сутринта, защото тя отдавна го предлагаше и веднага ми намери дрехи и обувки. Това което последва трябва, обаче да се види. Към парка, където щеше да се проведе маратона се стичаха хиляди усмихнати жени облечени в ярко розово. Беше страхотно, положителната енергия просто струеше. Много се заредих и реших че жива-умряла ще финиширам на всяка цена! Най-хубавото беше, че въпреки че бяхме няколко хиляди при старта, а и по-късно, нямаше никаква блъсканица, всеки си тръгна, когато му доиде реда и не пречеше на другите, а си беше концентриран в себе си.

Много съм доволна, че участвах!! Оказа се, че въпреки качените килограми съм в много добра форма. Финиширах сред първите стотина и се чувствах невероятно, защото въпреки, че спирах на 2 пъти (заради адски болки преди цикъла) бях минути преди всички приятелки на Рейчъл, които бягат редовно. Много се амбицирах и съм решила на 15.11 като се върна от Перу да бягам отново! Получих и медал и цял ден просто не стъпвам на земята от кеф ;-))).

После още по-хубавото бе, че моят кораб пристигна в Рио и ме пуснаха на борда и си видях всички приятели. Мауро беше много горд с мен и аз бях двойно по-щастлива! Беше много весело, ходихме да хапнем и пиинем и така..Утре с Рейчъл ще катерим хълм в Тижука, ще се разходим из ботаническите градини и една от местните фавели (сиреч гетото) която обаче през деня не била опасна, а следобед стягам багажа и вторник сутрин към Лима.

Целувам ви всички и когато имам нет ще пиша пак!

05.11.2009

Привет на всички!

Пристигнах благополучно. Полета го проспах и затова не си бях попълнила иммиграционните документи, но ми се размина… Усмихвах се като казваха, че ще ме боли главата, понеже мен ( за щастие) ме боли глава веднъж на пет години, нооооо как ме зацепи веднага след влизането ми в хотела…две не виждах. Беше много странно, защото Лима не е на високо, но наистина ми беше много зле, ама нали съм тук само за един ден реших, че трябва да се излиза. Хванах буса за центъра и още на третата минута помолих да спрат за 15 секунди, и върнах цялото съдържание на стомаха си J L Горките перуанци, изчакаха ме!! После реших да пийна вода, която се оказа газирана и то много газирана (от друсането в автобуса) и се полях цялата. Абе днес определено не ми е ден. Лима беше много мизерна в кварталите но центъра е красив или поне има няколко доста красиви сгради и имаше прекрасен залез в лилаво.

Plaza de Armas, площадът на Лима

Ходих в много хубав манастир с музеи и катакомби с над 30 000 скелета. Сега ще лягам защото в 3 трябва да съм станала и потеглям за Паракас, от където ще ходя до островите Баллестас, и ако успея след това ще хвана буса за Наска.

Целувки на всички

10.11.2009

Продължавам откъдето спрях онзи ден. След като разгледах Лима се прибрах в хостела, да хапна вкусни буритоси и да се ядосам за порден път на цялото перуанско племе, което само се чуди как да те преметне. След като се бях уговорила с човека от туристическата агенцията за една цена, сега разбирам, че пак я беше вдигнал двойно без да ме уведоми. Казах на рецепционистката да ми запази билет само за буса до Паракас и че ще се оправям сама там. Тя явно помисли че съм луда, но го направи. Почти не спах от страх да не изпусна буса в 4 и когато отидох на автогарата за мой голям късмет се запознах с един възрастен американец, негър, който имал уредена екскурзия до островите Баллестас, после трансфер до Наска и полет над платото с рисунките и след това връщане в Лима и всичко това за един ден. Значи е възможно! Помолих го да се присъединя към него и той също много се зарадва на англоговоряща компания. Жената, която ни посрещна в Паракас ми помогна с всичко, естествено не е нужно да казвам, че вдигна цената 3 пъти, но аз и казах да не си го и помисля- все пак съм от България, и не на краставичаря тия, моля :-)) Островите бяха чудно хубави, целите покрити с птици, тюлени и пингвини.

Лошото е че времето беше мрачно, но успях да им се нарадвам. Наска се оказа едно грозно село, а полетът ни беше меко казано ужасен, като през цялото време подскачахме из въздуха и аз все си мислех, че тоя път вече се разбихме и явно последото, което ще видя е фигурата на паяка или колибрито!

Полет над платото Наска

После се оказа, че следващият бус за Арекипа е чак в 22.00 и трябваше да чакам 6 часа. Добре че момчетата от автобусната компания се смилиха над мен и ми пазиха багажа, дадоха ми да си заредя телефона и фотоапарата и ми пуснаха да гледам Доктор Хаус. Последва по-голям кошмар! Буса тръгна на време, но вече почвам да си мисля, че някои ми е урочасал пътуването, защото в тази част на земята където иначе капка не капва, заваля толкова, че близката река преля и заля пътя и вместо да пътуваме 8 часа ние пътувахме 20. На всичко отгоре едни кокошки много ме ядосаха като им казах, че пътувам самичка и те жива ме оплакаха и доста ме спекоха. Разбира се бях си изтървала връзката за Пуно, но поне ми върнаха парите и си купих друг билет за 10 тази вечер. Всяко зло за добро, защото сега съм в центъра на Арекипа и успях да разгледам няколко много красиви църкви и един огромен женски манастир. Надявам се този път пътуването да е по-кратко и утре сутрин да успея да видя езерото Титикака, след което към 7 вечерта да хвана бус за Куско, където ще съм до края на престоя си тук. Не съм си мила зъбите и която и да е друга част на тялото вече втори ден, не смея да ям и да пия нищо защото тоалетните (когато ги има) са ужасни и сега само си мисля дано това Мачу Пикчу да си заслужава, че не знам кой ще го отнесе накрая…:-)

Целувам ви много и благодаря на всички за подкрепата. Дългите часове в път минават по-лесно като знам, че и вие сте с мен!!

08.11.2009

Жива съм! Това е най-важното. Освен това вече успях да взема душ 2 пъти и сега съм като нова Пътуването от Арекипа до Пуно беше много студено, и на сутринта ме заболя главата страшно много, но едни перуанки ме съжалиха и ми дадоха хапче и се оправих. Поне сега знам какво да си купя от апкетата и ей сега ще го потърся защото днес галавата ме боли отново. Но нека се върна на Пуно. Успях да си намеря агенция, от където да се запиша за екскурзията за Титикака, но трябваше да вися на автогарата близо 5 часа. Взеха ни с една яхта и ни закараха до плаващите острови. Беше доста интересно. Там местните ни показаха как се прави острова и как всяко ново семейство си прави негов си остров, за да се отдели от старите, абе като при нас само дето ние си правим къщи, а те острови

Титикака

На едно място бамбукът се оказа доста тънък и затънах с единия крак, ама бързо изсъхнах. Иначе езерото само по себе си не е нищо особено. По думите на всички обаче най-хубавата част на езерото била в Копакабана, в Боливия. Лошото тук е, че като на всяко туристическо място местните не те оставят и секунда на спокойствие, преследвайки те, за да купиш всичките джунджурии, които продават.По обед хванах бус за Куско, и този път вече пътувах с кокошките, котките и каквото там друго имаше в по-тъмните чували, плюс прасенца от горната страна на покрива Пътят беше с 2 часа по-дълго от очакваното и накрая вече се чувствах наистина изтощена, но се запознах с един швейцарец, с когото си правихме компания по време на пътя. Той е бил тук преди 5 години, и знаеше хостел, който е мн близо до центъра и се настанихме там. След като най-после си спомних какво е това баня, решихме да излезем за по едно. Намерихме страхотен, много артистичен бар и имаше възглавници на земята тъкмо като за нас. Свиреха Боб Марли и някакви френски реге песни. Пихме писко сауър и маракуя сауър, което беше нещо като ракия с много сок от малките зелени лимони (лайм) белтък и кафява захар…беше невероятно! Най-после се почувтвах нормално ..

Днес си дадох дрехите за пране и излязохме да закусим. Оказа се, че е някакъв военен празник и успяхме да видим местния парад и да се снимаме с военните и няколко дечица.

Следобед ще ходим до руините. Да не казвам голяма дума, но мисля че вече положението се нормализира… а и това че мрънкам да не ви стряска – не им се давам, не се безпокоите!:-)))

Целувам ви и пращам малко снимки

15.11.2009

Последните няколко дни се стекоха горе долу така:

Запознах се с един канадец на една от екскурзиите и от дума на дума се оказа че и двамата много бихме искали да обикаляме Перу с мотор, така че зарязахме езкурзиите и си наехме един и обиколихме цялата свещена долина с него. Беше приказно красиво, наистина… като изключим, че ни поваля малко, после ни понапече, а накрая от снимки, лигавщини и закачки малко потрошихме мотора, и последните 30 км трябваше да се возя с 1 крак висящ в пространството;-)

После той ме остави в града, откъдето трябваше да взема влак за малкото градче от където се щурмува Мачу Пикчу. Там пък случайно се запознах с двама американци( дадох на единия да си хапне от моята царевица, човекът седял гладен 3 дена понеже автоматът му глътнал картата, а от банката по грешка анулирали другата му карта) които ме поканиха на вечеря и беше много интересно, защото единият бил travel writer и разправяше много интригуващи истории от целия свят, като например че е пил Kopi Luwak, най-скъпото кафе в света (от изпражнения) в моя хотел в Дубай. Другият пък е от Аляска. Той бил смел и опитал местния перуански специалитет – бира от царевица, която ферментира навън в едни найлонови торби , после цялото семейство плюе в нея известно време и пак я оставят да доферментира..аз почти бях се навила да пробвам, но повече не видях място където да я правят..

Хванах влака и в полунощ бях в Агуас Калиенте. За мой лош късмет валя цяла нощ и почти целия следващ ден в Мачу Пикчу. Сега вече знам, защо когато искат да кажат, че нещо е на майната си използват това място за нарицателно..пътя до там е много дълъг и автобуса прави 200 завоя, но спокойно мога да кажа, че пътят е също толкова красив, колкото и самото място. Уникално е! Няколко много високи, много зелени и отсечени хълма. Природата е просто спираща дъха..Мачу Пикчу е много по-голям, отколкото си го представях като съм гледала снимки.

Запазено/реставрирано е мн добре и за пръв път, откакто съм в тази страна имах наистина свестен екскурзовод, който говореше английски добре и обясняваше с големи подробности най-важните неща. Още по-доволна съм, че там се влиза само с билет и нямаше нито един просяк или продавач, защото последните вече страшно ми лазят по нервите. Абе с две думи макар и при преобладаващо лошо време успях да се насладя на мястото и да го почувствам. Навръщане реших да слизам пеша. Фатална грешка! От много снимки накрая се наложи да тичам като луда. Изпълнението беше в стил “Сан Антонио“ в Падуа за тези които го помнят ;-)))

Прибрах се в Куско и на другия ден купих всичко, което все още не бях, а то повярвайте ми не бе много. Идея нямам как ще се прибирам, защото засега багажът ми е за 2 големи и 1 по-малка раници ;-))) Петък летях за Лима, там на летището изкарах няколко часа в разговор с майка и син аржентинци. Еийй да знаете неволята учи!!! Така съм напреднала с испанския, че вече всички ме разбират, още седмица в Перу и щях да го говоря безгрешо ;-))) На летището имах време и реших да си проверя мейла, и добре че го направих, защото ме чакаше страхотна изненада…. Мауро ми писал, че платил круиз за мен да се кача на кораба веднага след като пристигна. Искал да ме поглези за всички мъки, които съм преживяла самичка тези 2 седмици. Хубаво е, че отворих нета и му видях мейла, защото иначе щях да отида на пристана само по бански и хавлия и щеше да се наложи да съм в тях 5 дена ;-))) Прибрах се при Рейчъл и само хвърлих единия багаж и стегнах другия за круиза и сега съм вече на кораба ;-))) Толкова е хубаво! Имам чувство, че никога не съм го напускала, и всички толкова ми се радват и идват да ми се обадят, и от вчера насам всеки ми носи някакви подаръци. Снощи бяхме цяла нощ в дискотеката. Абе, чудно е! Ще обиколим заедно 3 пристанища, които не съм виждала. Животът е хубав!! След краят на круиза летя за Румъния, от там за Русе и после Сливен. След точно седмица се стягайте, че се прибирам и ще трябва да се пият много нови коктейли!

18.12.2009

Горещи прегръдки и целувки от мен!

Първо да се извиня дето не писах цяла седмица и явно изправих някои от вас на нокти, но исках да се посъберат малко повече новини, както и да доиде някой дъждовен ден, че да седна на спокойствие. Ще почна от самото начало, защото всичко се обърка от тогава. Малко преди полета за Бразилия разбрах, че за съжаление, тъй като кораба бил пълен, компанията не разрешавала на роднини и приятели да пътуват по празниците и няма да мога да съм с Мауро тогава. Стана ми много мъчно, ама какво да се прави..ще се надявам да е за добро. Сигурно има причина да стане така, а и пак ше го видя на 29 и 30, защото след като няма да съм с него реших да прекарам празниците в Аржентина. Ще бъда там от 28.12 до 08.01, когато се връщам в Рио, за да се кача на круиз следващия ден, пак за Аржентина и Уругвай. Така ще бъдем заедно в Буенос Аирес два пъти;-)

Ще ми бъде много мъчно за България на Коледната и Новогодишна нощ, защото миналата година бяха най-хубавите, които съм имала и ми донесоха всичко, което съм искала, но ще гледам да си намеря приятели, с които да се забавлявам.

Беше ми много трудно тези дни да си уредя хостел в Буенос Айрес, но с малко обещания за шоколадови подкупи на рецепционистките и нещата се оправиха Сега само трябва да видя освен Буенос Айрес, какво друго ще успея да посетя.

Иначе в Рио си е същото. В деня след като пристигнах, с Рейчъл бягахме на маратона на Копакабана. Бях много добра, но на края мислех, че ще почина, понеже е само по плажа и стана много горещо. После ходихме на една крепост, навътре в морето, а след това на самба концерт на открито. Иначе тези дни редовно ходя на плаж. Там се запознах с 1 бразилец, който е в отпуска и ми прави компания. Много интелигентно момче, което ми разказва страшно много за Бразилия, и ми пази багажа докато плувам, а аз го уча на руски. Другата седмица в понеделник живот и здаве може да идем в местния увеселителен парк, а за Коледа ще ходим със семейството на Рейчъл в Рио Помба, малък град в друг щат, откъдето е майка и.

От няколко дни бягам всяка сутрин в парка и съм преминала (почти) само на плодове. По пътя за насам прочетох “Англииският съсед”, а сега чета “Габриела, карамфил и канела” която е от местният голям и обичан от всички бразилци писател- Жоржи Амаду. Книгата е приятна и разказва много за това, какво е било тук по тези земи преди 2 века и как са се променили обликът на градовете и нравът на хората. Някой от идните дни ще ходим на кино, а утре с едно туристическо дружество ще качваме някакъв връх и съм много ентусиазирана!

Това е при мен. Ще чакам с нетърпение да чуя вашите новости!

Целувам ви много и много ми липсвате!!

27.12.2009

Трето място при жените на днешния малък маратон в Рио!! ;-))) 10 км за 43 минути, ама в тая жега ..не ме питайте…дори не бях разбрала, че съм спечелила медал;-)) Ако знаех, че преди мен са останали само 2 щях да си дам зор и да мина тази, която стана втора, защото разликата ни беше много малка. Виж първата няма да я надбягам никога, или поне не в този живот ;-))) Важното е, че докато през Коледните празници хората тренираха усилено, аз не станах от масата и добре си хапвах и пийвах цели 3 дена и все пак успях да се справя ;-))

Не съм писала, защото, както ви казах бяхме в Рио Помба, бразилски град-тип село, малък но пълен със стари модели Фолксвагени, които му придаваха много романтичен и носталгичен нюанс. Тук, както ме осведоми Рейчъл, не е стъпвал не само български крак, но вероятно и ничии европейски. От близкия беден квартал се чуваше изключително хубава музика през целите 2 и половина дни, които бяхме там. Жалко само, че не можах да разбера каква е и да си я запиша. Мислех че ще е много скучно понеже не говоря езика им, а и те са голямо семейство, което се събира само по празниците, и няма да има кой да се занимава и с мен (през цялото време, някой идваше и си отиваше и беше доста шумно) но грешах. Рейчъл, която иначе можеше да превежда и двете нощи си легна демонстративно в 8 и ме остави сама с тях, защото знаела че ще се оправя. Така и стана, на втората вечер вече всички разбираха, какво им говоря на английски, а аз разбирах всичко, което те ми/си казват на португалски ;-) Бях голямата атракция на Коледата. Много се смяхме!!

Разпитваха ме за България с всякакви подробности и сравнявахме двете страни и страшно мн се забавлявахме, дори с 2-те девствени, възрастни лели, които иначе по цял ден седят само в църквата. Въпреки езиковата бариера успяхме да си разкажем важни факти, като например как аз при първото си каране на кола карах на ръчна от Стара Загора до Чирпан, или как бразилските мъже в момента отказват да използват презервативи и са възприели като мода да бъдат бисексуални ;-)))

Сега приключвам със събирането на багажа и след 3 часа заминавам за Буенос Айрес! Там ще съм до 08.01 и ще пиша винаги щом имам възможност!

Целувам ви всичките и ви желая една много по-успешна и по-хубава нова година!!

29.12.2009

Полетите бяха повече от ужасни, особено след като стигнахме до Сао Паоло за 40 мин, а кръжахме около него следващите близо 2 часа. Вече бях убедена, че горивото ни ще свърши преди да ни разрешат да кацнем въпреки бурята. По-изненадващо бе, че излетяхме за Буенос Айрес, за което тогава не бях сигурна дали да се радвам или не, но слава Богу всичко бе наред. Пристигнах в хостела към 3 през нощта и почти не спах защото на сутринта естествено исках да разгледам града. В 11 ходих на обиколка на с местен водач, младо момче, което разказваше доста интересни факти за историята на града и сградите. Утре мисля да отида и на втората екскурзия, която предлага -посещение на аристократичните къщи. Градът е много хубав, с много площади, свободно пространство и тангото е навсякъде! След Рио е наистина като глътка чист въздух, оправдава името си. Най-хубавата новина е, че ралито Париж-Дакар започва на първи януари от тук, а аз отдавна искам да го гледам и сега ще бъда на старта му. След екскурзията седнах да хапна и се запознах с 1 местен, който ме развежда цял следобед. Утрепах се от ходене, но ми показа невероятни места. Странното е, че съм най-впечатлена от гробището в Recoleta. Не съм им виждала къщите на тия фамилии, но ако им видите гробниците и вие ще искате да легнете там!! Забележителни са! После разбрахме за някакво музикално шоу, което мнозина хвалеха като най-доброто в града и побързахме да си вземем билети. Определено си заслужаваше. Бяха 2 групи свирещи на индиански ударни инструменти. Не мога да опиша атмосферата..силата на звука, ритъмът, трите чаши вино малбек, които изпих, мириса на марихуана …всичко буквално те кара да изпаднеш в транс и то без да си употребявал нищо. Беше нещо съвсем различно за мен. Прибрах се с такси, но все още не ми се лягаше макар да бях като пребита. Загледах се във витрината на близкият ресторант, където имаше танго шоу и..какъв късмет. Приближава се към мен някакъв мъж и ме заговаря. Много учтиво ме покани да влезем вътре да пийнем нещо набързо и да погледаме програмата. Съгласих се защото знаех че съм на 10м от хостела си и мога да се прибера там за по-малко от минута, ако почне да ми досажда. Кой мислите се оказва той-режисьорът на тв записите на Олимпийските игри, много спортни и модни тв предавания и …Париж- Дакар!!!! Познаите кой се уреди с ВИП пропуск за старта на ралито?! :) Толкова се радвам!!

Днес без малко да припадна, защото се оказа, че ми сгрешили резервацията за друга стая от утре (а аз чакам Мауро, чиито кораб е тук с престой през нощта)но след като събудих половината гости, нещата си дойдоха на място. Сега чакам Мауро, който трябваше вече отдавна да е тук, но няма да се ядосвам…защото градът и времето са прекалено хубави!!!

Целувам ви хиляди пъти!!!

14.01.2009

Ола амигос

Знам че се посъбра доста време, откакто писах последно. След Буенос Айрес и ужасната новогодишна нощ, в която бях доста болничка, на първи януари гледах началото на ралито, от хотела на самите участници, и вечерта заминах за Мендоса, град на западния край на Аржентина. Там са повечето винарни, където правят възхитителния малбек. Отседнах в 2 момчета от хоспиталити клуба, които ми дадоха ключ от къщата и не ме търсиха, какво правя изобщо. Ходих на екскурзия до един канион и болна, не болна реших да се възползвам от рафтинга, които предлагаха там. Беше много забавно, особено когато трябваше да следвам команди на чужд език, който не говоря. На следващия ден ходих на друга екскурзия до подножието на Аконкагуа, най-високата планина тук, за чието изкачване обаче нямах никаква подготовка. Дните в Мендоса бяха много хубави! Там и хората са по-нормални, не те закачат, не ти подсвиркват, не те занимават със сувенирите си. Аз наблегнах главно на алфахорес, чудни местни сладки, на винце и телешки стекове. Леко се уплаших от себе си защото, никога не съм била кой знае какъв любител на телешкото, но в Аржентина ядох по 2 пъти на ден, и то едни доста кървави пържолки, които страшно ми се услаждаха. Последните два дни предвидени за Мендоса реших да направя малка промяна в първоначалният план, и вместо там да ги прекарам в Сантяго, столицата на Чили, която бе само на 7 часа път. В началото малко се притеснявах да предприема това пътуване тъй като го реших в последния момент и нямах резервиран нито хотел, нито знаех какво да очаквам там, но тръгнах ей така на късмет. Оказа се обаче едно от най-добрите ми решения. Двата дни в Чили бяха може би най-хубавите ми тук! Не толкова заради самият град, колкото заради хората, които срещнах там, като се започне от автобуса по пътя до там и стигнем до момчето от хоспиталити клуба, в което отседнах. При него живееше и негова бивша колежка, която сега си търсеше работа. Отдавна не съм срещала хора, с които толкова много да си допадна от първата минута. Разведоха ме навсякъде, и много се забавлявахме. Момчето работеше в Министерството на Външните работи и знаеше учудващо много неща за България, а момичето е било в доста страни от Европа. На другия ден обиколих целия град пеша и за мой голям късмет времето беше повече от чудесно!

В Южна Америка всички жени ходят с едни, по мое мнение, доста перверзни обувки, с много каишки, тип римски легионер, и аз реших да не изоствам от модата и си купих такива, и сега шляпам с тях навсякъде. През нощта пътувах за Мендоса а на другия ден отново за Буенос Аирес и от там за Рио.

Сега съм на кораба с Мауро. Тук е хубаво, и съм като у дома си. С него, като две темпераментни натури си се поскарваме, ама и бързо ни минава. Днес бяхме в един курортен град в Уругвай и след 2 дни сме обратно в Рио. Летя си за бг след седмица и вечерта на 22.01 живот и здраве ще съм в София. Рожденият ми ден е на 24, което се пада неделя и не е удобно, затова си мислех, ако успея да намеря терен да ви събера, да се повеселим на 23 (събота) вечерта. Надявам, се да сте свободни. За тези от вас, които не могат да стигнат до София, не се притесняваите, все ще го отпразнуваме и по вашите градове ;-))) Целувам ви всичките и ще се чуем пак тия дни!